ЕСТО̀НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж, който по произход принадлежи към основното население на Естония. Трето място заемат народите от угрофинската езикова група — коми, карели, естонци и др. Геогр. Х кл, 20. До Първата световна война народите от Прибалтика — литовци, латиши и естонци — влизаха в състава на Руската империя.
2. Гражаданин, поданик на Естония. Естонците посeщават чeрноморскитe ни курорти.