ЕСТРА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до естрада. Присъствувахме на естрадни представления, давани на открито от обикновени работници. Й. Разичков и др., ГСП, 118. — Благодаря ти, прекраснице! — поклонил се момъкът пред смаяните очи на чистачката, която веднага познала в негово лице естрадния певец Косьо Пангелов. Й. Попов, БНО, 109. Тази вечер на площада се състоя голяма естрадна вечер, в която взеха участие самодейните колективи от всички гимназии. Δ Има възможност да бъде създаден в София музикхол — заведение с издържана лека естрадна програма и забавна музика. Δ Естрадни песни. Естрадна художествена самодейност. Естраден оркестър. Естраден театър. Естраден артист.
◊ Естрадно изкуство. Остар. Изк. 1. Вид изпълнителско изкуство, което обединява т. н. малки жанрове: музикални (вокални и изпълнителски) форми, танцово-балетни, словесно-драматични и сатирични, циркови, илюзионистични и под., които имат лек, развлекателен, зрелищен характер и обикн. са предназначени за широка публика. Имайки предвид голямата възпитателна роля на естрадата, се организира преглед на естрадното изкуство. Δ Уроци по естрадно изкуство. Δ Факултет по естрадно изкуство. 2. Изкуство, което е предназначено за масовата публика; популярно изкуство. Естрадното изкуство има огромна и разнородна аудитория. Естрадна музика. Остар. Муз. Популярна музика; поп музика. Влече ме естрадната музика. Ударни инструменти. Ив. Остриков, СБ, 60. Естрадната музика включва различни стилове и жанрове — от баладата до чалгата.