ЀТЕРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Физ. Книж. Който се отнася до етер1. Предполага се, че съществува някаква етерна среда, в много отношения имаща същия строеж, както и въздухът, но значително по-разредена, тънка, пъргава." Ив. Въжарова, ИН (превод), 271.
2. Прен. Индив. Безплътен, безтелесен; ефирен. Месеци наред ние бяхме ощастливени от прекрасни етерни утрини, когато небето разкриваше всичката си прелест, дарявайки земята с обилна роса. М. Арнаудов, Г, 114.
ЀТЕРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Който се отнася до етер2. Всички знаем, че като капнем малко етер върху ръката си, усещаме силно охлаждане — отнема се топлината от кожата и етерните капки много бързо се изпаряват. Физ. Х кл, 1951, 79. Нагряването на етерната пара и увеличаването на налягането ѝ показват, че става промяна в енергията на молекулите на етера. Физ. IХ кл, 1965, 184.
◊ Етерно масло. Остар. Хим. Етерично масло. Кристалният въздух е изпълнен с благоуханните изпарения на напоените с етерни масла растения и цветя. Пр, 1952, кн. 6, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род. Ал. Константинов, БГ, 41.