ЕТИКЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от етикирам и от етикирам се; етикетиране. Селскостопанските произведения, продавни на дребно от самите производители на общинските тържища, се освобождават от етикиране. ОФ, 1950, бр. 1750, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)