ЕТИМОЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до етимология; етимологически. При правопис, който почива на етимологичното начало, се държи сметка за произхода на думите, а не за техния изговор. Л. Андрейчин и др., БГ, 8. При звуковото писмо правописът се построява върху две основни изисквания: етимологично и фонетично. Л. Андрейчин и др., БГ, 8. Етимологичен речник. Етимологично изследване. Етимоолгичен анализ. Етимологично значение.
◊ Етимологичен правопис. Езикозн. Правопис, който се изгражда на основата на произхода на думите и историята на езика. Етимологична фигура. Литер. Стилно-езиково средство, създаващо благозвучие, което представлява съчетание на думи при повтаряне на един и същ корен, понякога и еднакви в смислово отношение, особено характерно за песенния фолклор; фигура етимологика; напр.: м р е ж а з а м р е ж и; д р я мк а д о д р я м а; ж а л б а ж а л я, г р а д г р а д ях а, д е н д е н у в а м, н о щ н о щ у в а м; р а н о п о д р а н и; н е м а н е м и ц а; с л е п а с л е п иц а; т ъ м н и т ъ м н и ц и; д о л у н а н а д о л у.