ЕТИОЛЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от етиолирам се като прил. Спец. За растение — който е израснал при недостатък или пълна липса на светлина, поради което не съдържа достатъчно хлорофил и не е свеж и зелен. Аспержите (..) притежават великолепни вкусови качества. Консумират се белите етиолирани стебла, които растат в земята. П. Даскалов и др., ТК, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)