ЕТЪ̀РВИН, -а ,-о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до етърва. Ако си правиш работа за Койка, виж там етървиния си момък. П. Тодоров, И I, 100. „Що са мене чужди гривни, / чужди гривни етървини, / кога не са свекървини!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 469.
2. Като същ. етъ̀рвини мн. Разг. Домът и семейството на етървата. Ходих у етървини на гости.