ЕУФОРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до еуфория. Виринея Денева (и по баща, и по мъж) попипа по масичката и намери цигара .. Цялата мътилка от прибързаната женитба и еуфорично състояние се изпари от душата ѝ като валериан с етер. В. Пламенов, ГШ, 13. — Студентсвото ни беше време на големите надежди — .. — Университетските аудитории пращяха от нови мисли.., във въздуха се носеше нещо еуфорично. 3, 1992, бр. 19, 8. Еуфоричен пристъп. Еуфорична възбуда. Еуфорично повeдeниe.