ЕФЕМЀРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Ефимерен; недълговечен. Той сипеше поток укори против министерството, що беше на власт, на случайното и ефемерно съществуване, на което близките избори,.., трябваше да турят край. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 208. Съществуванието на тия периодични издания, макар и ефемерно, свидетелствуваше очевидно, че някаква остра потребност за изказване, за приобщаване с другите, търсеше да се осъществи чрез печатното слово. К. Константинов, ППГ, 332. Тук нямаше нито помен от ентусиазъм, нямаше намек за радост от победите. Дали и тук усещат колко временна и ефемерна, е всяка подобна победа? Д. Добревски, БИ, 63.
◊ Ефемерни водоеми. Спeц. Води, образувани от топенето на снеговете, които са нетрайни.
— От гр. ἐφἡμεροσ 'еднодневен, краткотраен', през фр. éphémère.
ЕФЕМЀРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Бот. Който се отнася до ефемери1. Според Е. П. Коровин в отделните райони се срещат следните пустинни растителни форми: а) ефемерна, която се характеризира с бърза, краткотрайна вегетация през ранна пролет. П. Боянов, П, 357.