ЕФИМЀРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Църк. Свещеник, на когото e ред да служи в черквата прeз седмицата, който е дежурен; чредник. И така постепенно като дойде време да се промени някой от тия определяеми ефимерии, застъпва му мястото най-старият иеродякон. Ст. Илчев и др., РРОДД, 130. // Разш. Свещеник, който е назначен да извършва богослужение само в църквата.
— От гр. ἐφημέριοσ.