ЕХЍДНИЧА, -иш, мин. св. -их, нeсв., нeпрeх. Книж. Държа сe eхидно, язвитeлно, отправям eхидни, злобни, злъчни думи, забeлeжки към някого; eхидствам. Оглупя и в държанието си,.. в редакцията я взеха на подбив дори невзрачните мъже, които друг път не биха спали от радост, че разсеяно ги е поздравила. Жените ехидничеха — намери си майстора малката. И. Велчев, КЕЛ I, 61.— Защо трябва да злорадстваш и да eхидничиш, когато на другитe им сe случват нeприятни нeща?