ЕЧЕМЍЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Хляб, приготвен от ечемичено брашно. На масата вече нареждат разноцветни порязаници хляб — от златистия кукурузен просеник до калночерния ечемичник. П. Велков, СДН, 76. Ние бяхме отрасли и с ечемичник, който бодеше на езика,.., та сега кукурузникът ни се струваше нещо по-хубаво, не всекидневно, а празнично. Ст. Даскалов, БП, 25.
— Друга (диал.) форма: е ч м ѝ ч н и к.