ЕЧМЍК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Ечемик1; eчмeн. Но гълъбът се изгубва в самотните дървеса, сред високите ечмици, и той [Сандалов] отново се унася в светли мисли. Ив. Каратонски, Разк. I, 111. Времето пригоди за оран. Тополчани тръгнаха из полето и в десетина дни засяха есенните ечмици. К. Петканов, Х, 67.
ЕЧМЍК2, мн. -ци, след числ. -а, м. Диал. Ечемик2.