ЕШЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. За добитък — който е подобен, равен на другаря си, с когото е впрегнат. Пък и чеда като чеда ли са [Цончо и Станка]? Дигнали глави, възправили снаги като два ешлии вола. Еле Цончо, напук на богатските синове, бие крак в крак, бие и подмига на Станка. Ц. Церковски, Съч. III, 258.