ЖА̀ДЕНКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е малко жаден1 (Ст. Младенов, БТР).
ЖА̀ДЕНКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Умал.-гальов. от жаден2. Тя излиза и радостно ги посреща вънка на отвода. Те ѝ целуват ръка. – Жаденките му кръщеничета! Т. Влайков, Пр I, 243.