ЖА̀ДНЍК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Много жаден човек. Ти си извор – момко жадник! / В самотия извор гине, – / покрай извор ли да мине / и отмине в зноя жадник? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 79.
2. Прен. Човек алчен, ненаситен за материални придобивки; лаком човек.