ЖА̀ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал.-гальов. от жаден1. – Защо блее сиротинчето? – попита баба Златуша. – Много е жадничко. Цял ден обикалям сухото речно корито и не мога да му намеря капчица вода – отвърна Ценко. А. Каралийчев, НЗ, 21.
