ЖА̀ДНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от жаден1. Невена пи с жадност и сънена почувства стипчивия вкус на водата. К. Петканов, ОБ, 152. По едно време обаче и у тях се свърши водата. С каква жадност се навеждахме, когато ни спираха за почивка, над локвите, които се намираха случайно на шосето или долу в трапищата! К. Величков, ПССъч. I, 51. Нона с голяма жадност слушаше да ѝ разказват и най-малката подробност за майка ѝ. Й. Йовков, ЧКГ, 103. Мене изново ме окръжаваха лица, необезобразени нито от високомерие, нито от ласкателство, нито от завист, нито от жадност. ССГ (превод), 206.