ЖА̀ДОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Жажда. Солената морска вода, с която по някой път намокрюваха устните си, възбуждаше повече жадостта им за сладка водица. П. Кисимов, ОА I (превод), 155. Ходяше [Агар] заблуждена в пустинята и тамо, гдето бедствуваше Исмаил да умре от глад и жадост, ангел даде ней нужните. А. Никопит, УД (превод), 76. Два дни цели трая това страшно наказание, с грабежи, пожари и убийства. Най-после правосъдието ся видя удовлетворено и жадостта за кръв погасена. П. Кисимов, ОА II (превод), 87-88.