ЖАДУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от жадувам като прил. Поет. 1. Който силно се жадува, очаква; желан, многоочакван. Трети март е празник на една историческа победа! Ден на жадуваното освобождение! ТГ, 2013, бр. 08 [еа]. Иде с прохлада жадувана вечер, / с плам на светулки, с приспивка. Ем. Попдимитров, К, 46. // Който силно се жадува, обича; желан, любим. Навсякъде усещаше меката гъвкавост на жадуваното тяло, топлия аромат на разпуснатите коси. Л. Дилов, ПБД, 185.
2. Като същ. жадуваното ср. Това, което силно се жадува. Само жадуваното в собствените му копнежи, постигнатото със собствен труд, получи някакво значение за него. КИЛ, 2012, бр. 4-5, 5.