ЖАКА̀РДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За тъкан – в който има втъкани цветни или релефни орнаменти, фигури, художествено оформени със сложни преплитания на нишките. От жакардов трикотаж изработват горно облекло – жакети, джемпъри, пуловери, костюми за девойки и др. Б. Великов, СПС IV, 49. Босите ѝ крака зашариха по пода, пъхнаха се в чехлите, високите токчета на които набраха жакардовия килим и тя едва не се строполи на пода. Кр. Кръстев, К, 41. Жакардови тъкани. Жакардово одеяло.

2. Който се отнася до изработване на такава тъкан. Жакардовият стан получава огромно признание и разпространение в тъкачеството и до днес си остава основен начин за получаване на груби шарки при тъкането. К, 1988, кн. 2, 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)