ЖАКЕРЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. Който се отнася до жакерия. Мехмед Синап организира въстание и повежда гладните тълпи към феодалните чифлици в Румелия. Отначало бунтът има характер чисто жакериен, но скоро изникват нови последователи на Синап, които дават политико-социален характер на въстанието. Л. Стоянов, П, 183-184.


Източник: Речник на българския език (онлайн)