ЖАКÈТ м. 1. Къса горна обикн. женска, по-рядко мъжка дреха, обикн. вталена. Съблече горната си дреха. Съблече и жакета си, запретна бързо ръкавите на блузата си до над лактите. Д. Талев, ПК, 257. По тоя пруст вървеше сега тя и се виждаше само над кръста: гологлава, с лек летен жакет от синя коприна. Й. Йовков, ВАХ, 47. – Отвори очи, каза той, ти изглеждаш будна сега, макар да си заспала; облечи си жакета. БД, 1909, бр. 18, 2.
2. Остар. Полуофициална мъжка дреха в миналото. На тротоара пред казиното имаше маси, край които бяха насядали вече старчета в жакети, рединготи и лачени обувки. Д. Димов, ОД, 17. Колко чужд се чувстваше Методи Ников тогава! Едва ли не натрапен в тая среда от натруфени дами и господа в черни жакети. М. Грубешлиева, ПП, 229. Двамата братя често се спречкват пред майка си: Колю негодува, че Петко обличал официалните му дрехи – щял да му овехти жакета, райе-панталоните и цилиндъра и да му разшири лачените обувки. М. Кремен, РЯ, 270.
– Фр. jaquette. – Друга (остар.) форма: джакèт.