ЖАКÈТЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от жакет; лек жакет. Емине си припечели някоя пара и си купи готови рокли, плетено жакетче, тънки чорапи, обуща с токчета. Б. Несторов, АР, 135-136. Пирева дойде в общината да присъства на обреда, пременена в зелена копринена рокля и кокетно жакетче. Ем. Манов, ДСР, 188. Тя бързаше пристегната с късото си жакетче, чиято кожена яка плътно обвиваше шията ѝ. П. Стъпов, ЖН, 198.
2. Къса горна детска дреха, ушита или плетена; детски жакет. Севда ще трепери над този дългоочакван син, ще му плете жакетчета и панталонки, прах няма да падне върху него. Г. Караславов, С, 117. Аз бях мъничко, мъничко дете, с къси панталонки до над коленцата, с жакетче и шапчица. Д. Калфов, ПЮН, 152. Леля Жечка бе изплела вече и чорапки, бе започнала да плете и жакетче. Г. Караславов, ОХ IV, 72.
– Друга (остар.) форма: джакèтче.