ЖА̀ЛБЕНО. Поет. Нареч. от жалбен (в 1 знач.); с мъка, с тъга, с жал. Високо в сивото небе, зад чиято облачна покривка се крие малката декемврийска луна, жалбено крякат ята диви гъски. Ем. Станев, ИК I и II, 115.


Източник: Речник на българския език (онлайн)