ЖАЛБОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Канц. Лице, чиято професия е писане на жалби (в 5 знач.), тъжби. За успокоение на читателите спеша да им явя, че ревизорът, който заоблачи тъй неприятно хоризонта на Дакито, не беше ревизор, а един беден жалбописец. Ив. Вазов, Съч. VII, 25.