ЖАЛÈЕНЕ ср. Отгл. същ. от жалея; жаленe1. От нашата къща можеше да се различат наклякалите край гробовете жени, които жалееха близките си. Привечер жалеенето глъхнеше, жените се връщаха от гробето и скоро избухваше някаква свада, някаква разпра между тях. Г. Данаилов, КОС, 131. Такова жалеене рядко съм видвал да правят дъщеря по майка си. Т. Влайков, Съч. II, 41.