ЖАЛÈЯ, -èеш, мин. св. жаля̀х, прич. мин. св. деят. жаля̀л, -а, -о, мн. жалèли, несв. 1. Прех. и непрех. Обикн. с предл. за. Изпитвам скръб, тъга, жал от нещо или за някого; скърбя, жаля. – Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа, / и певци песни за него пеят. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Юнашка майко, за юнака не жалей – / над него грижен бди побащим стар, Балкана. П. П. Славейков, КП ч. III, 91. – Сетне на народа и на близките ще кажем, че за тях [загиналите] и ние ще жалеем и скърбим. В. Марковски, ПЗ, 422. // Разг. Скърбя за починал, като нося траур; жаля. И не се жени, отказва все: под предлог, че жалее за господин Добревича. Днеска траурът ѝ ще свърши. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 99. Нали жалея, бре – братов първенец жалея – де ще ходя по извор и хорà. П. Тодоров, Събр. пр II, 201. Всеки, когото питаха, потвърждаваше, че бил изчезнал в боевете при Мадрид. Оттогава майка му правеше панихиди и го жалееше като истински мъртвец. ЛФ, 1968, бр. 30, 3. Стоян на макя говори: / „Мамо ле, стара, по-стара, / като ти умре син Стоян, / много ли че го жалееш?“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 226. Заплакала йе майка на гроба. / „Я стани, стани, синко Стояне, / да видиш, синко, твоите другаре, / твоите другарки / се черно носят, тебе жалеят!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 57-58.
2. Непрех. Остар. С предл. за или със следв. изр. със съюз че. Изпитвам съжаление за нещо; мъчно ми е, съжалявам, жаля. Хубава си, моя горо, / .. / Който веднъж та погледа, / той вечно жалее, / че не може под твоите / сенки да изтлее. Л. Каравелов, Съч. I, 127. Жалея, че сега нямам нищо готово от онова, което желаете да ви пратя за христоматията. Ив. Вазов, НП, 85. Той [Филарет] висок човек беше, .., и заради това сички трябова да жалеем за неговото умиране. АНГ I, 276. // Непрех. Остар. С предл. за. Копнея, тъгувам за нещо; жаля. Кажете ми, речете / туй любовта какво е? / Да живея без нея, / да жалея за нея, / смъртни мъки да влача, / да се смея, да плача. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 225.
3. Прех. Остар. и диал. Изпитвам съжаление, състрадание към някого, съжалявам някого; жаля. Чувала майкя, гледала / дор двама сина левенти, / .., / един за други жалèли, / един за други милели. Нар. пес., СбВСтТ, 977. И поръча да ми мажат, / да ми мажат люти рани, / да зарастат, да си фръкна. / И оздравях, и си фръкнах, / и за туй та аз милея, аз милея и жалея. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 77. // Остар. Обикн. с отриц. Щадя някого или нещо; жаля. Всичко плячкосват, християнския свят не жалеят. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 143.
4. Прех. Остар. Обикн. с отриц. Свиди ми се нещо, пестя, скъпя нещо; жаля. У дяда Кънча беше само едно детенце, само едно момиченце и затова старецът не жалееше ни пари, ни имане. Л. Каравелов, Съч. II, 138. Нека той, ваш любимец, ваш мил и драг, за когото вие не жалеете нищо, нека той ви нанесе убийствения удар! В. Друмев, И, 33. ● Обр. Обичам го, защото прослави България и не жалей кръвта си за нея. Ив. Вазов, В, 12.
– Друга (остар. и диал.) форма: желèя.