ЖА̀ЛКО нареч. 1. По жалък начин. Той се усмихваше и чудеше как жалко, как глупо се свърши тая борба в душата му! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 106. Съжалявайки за мигновеното си злорадство, което го разсея, секретарят прочете стенограмата. Борис му посочи сухо две грешки. – Извинявам се! Простете!... – жалко измънка секретарят. Д. Димов, Т, 122. Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и с пот облян, злополучний Мързелан. А. Разцветников, ОНН, 37. Дойде един българин, подслушвал до този миг разговора ни и после присламчил се жалко и недостойно на нашата маса. М. Иванов, ТЛР, 31.
2. С гл. съм и ставам в 3 л. ед. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. и обикн. с предл. за. Означава, че от някого се изпитва жал, мъка, съжаление за нещо или някого; жално, мъчно, тъжно, болно. Толкова други души днес станаха плячка на лъжепророците и на дявола. Но най ми е жалко за твоята невеста. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 105-106. – При всеки случай, каквото и да става, гледайте да ни запазите библиотеката. Само за нея ще ни бъде жалко. Аз ги успокоявам, разбира се. К. Кюлявков, СПП, 80. Яката около врата му, немит от години, се свиваше като крецалии ботуши, а по лактите се перчеха две различни кръпки. Да ти стане жалко, като го гледаш при тоя левент и гиздав турчин. Ст. Чилингиров, ХНН, 160. Не ми е жалко, че ще се жени [годеницата], / най ми е жалко, че близо иде, / че близо иде, у нашто село. Нар. пес., СбВСтТ, 692.
3. С гл. съм в 3 л. ед. Обикн. със следв. изр. със съюз да, че и др. Означава, че някакъв факт буди съжаление; жално. Момчета – кроят някоя, не идат току-тъй само за приказки и смях! – викаше си старецът. – Жалко ще е, ако ги угадят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 120. Жалко е да се констатира, че идеята за извличането маслата и химическите соли от газовете е останала толкова дълго време без практическо приложение. Хр. Даалиев, ТИА, 20. – Значи няма да дочакам Бистра – подхвана той и почна да закопчава дрехата си. – Поздрави я. Жалко, че не се видяхме, да се сбогуваме. М. Грубешлиева, ПИУ, 125.
4. Като възклицание: Жалко. За изразяване на съжаление за нещо. – Ти няма ли да дойдеш? – попита го тя и в гласа ѝ той откри съжаление. – Жалко – каза тя – така хубаво щяхме да си побъбрим из пътя! Ив. Мартинов, ДТ, 32. Един от учениците се провикна: – Милане, защо не се обади по-рано, щяхме да им дадем и от фасулеца. Жалко. Тю да се не види. Д. Спространов, С, 35. // С предл. за. За изразяване на съжаление към някого или на съжаление за нещо. Знаеха всички, че Таки беше женкар, но как ще се реши той да лъже пред толкова люде за жената на Лазар Глаушев? Жалко за Лазара. Няма да посмее той да вдигне очи от срам и унижение. Д. Талев, ПК, 224. Разлях мастилото. Жалко за хубавата покривка.
5. Остар. Жално (в 1 знач.). Иван с лъснали очи посочи с пръст към една хартия и каза: – Ще напишете телеграфа така великодушно и жалко... щото царят, като чете, да се разплаче. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 213.