ЖА̀ЛНАТА нареч. Разг. Жално. – Хайдуци, братя да ми сте, / отвържете ми ръцете, / та ми вържете краката, / та ми подайте кавале / жалната да си засвира. Нар. пес., СбВСтТ, 817. Детето падна, удари се и заплака жалната. ● Нар.-поет. Удвоено: жалната, жалната или жалната-милната, милната-жалната. За усилване. И аз като надух тръбата, като започнах – жалната, жалната, че чак на полковника му се поиска и над него да свиря. Хр. Смирненски, Съч. III, 34. На ги, скрий ги [медните кавали], мамо, / в моя шарен ковчег, в братова премяна. / Кога доде байо / от нова бачия, байо да засвири / милната-жалната. Нар. пес., СбНУ III, 3.