ЖА̀ЛНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от жален. – Невясто млада батьова, / иске си яце болничка. / – Никак съм, лелко, болничка, / ами съм яце жалничка. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 114. Детето заплака с жалничък гласец.
