ЖАЛÒВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Поет. Жален (в 1-3 знач.); жалостен, жаловит, жалобен. Младият конник се показа над баиря, спря жаловната песен и бутна коня надолу. Ц. Церковски, Разк., 20. – Защо ми е да съм хубава, кога сърцето ми е наранено? – обади се Тинка с жаловен глас. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 252. В глухата нощ екваше страшно протяжен и жаловен вой на жена, после отново настъпваше тишина. П. Вежинов, НС, 161. – Олан, како Радо, / защо си кахърна, / кахърна, жаловна. Нар. пес., СбВСт, 639.