ЖАЛОВЍТО. Нареч. от жаловит (в 1 знач.); тъжно, скръбно, жално, жалостно, жаловно. Могъщ, страшен беше тоя вой, но изведнъж се прекъсваше, ставаше слаб, хрипкав и или секваше рязко като въздишка, или се проточваше жаловито, скръбно, сякаш зовеше някого. Й. Йовков, АМГ, 88. Откъсна парче от своята риза, превърза криво-ляво раната му. Божикин жаловито стенеше. Д. Ангелов, ЖС, 62. Плачи, сърце, плачете очи, / дор не сте заспали, / гласовито, жаловито, / да би чули ветри. Р. Жинзифов, НС, 143. // Обикн. за животни – като изразява страх, болка, в израз на страх, болка; жално, жалостно, жаловно, жалостиво. Те [агънцата] блееха жаловито, сякаш знаеха, че овчарите ги карат към кланицата. А. Каралийчев, НЧ, 18.