ЖАЛÒВНО. Нареч. от жаловен; с жал, тъжно, печално, скръбно, жално, жаловито, жалостно. Кака Дона ту детето гледаше жаловно, ту към доктора фърляше обнадежден поглед. Т. Влайков, Съч. II, 57. – Ох, с болки се борчове не изплащат, братко – жаловно каза Богдан. Хр. Максимов, ЗР, 31. Тогай му веле сестра му: / земи, брато, пишен кавал, / засвири аровно, жаловно. Нар. пес., СбБрМ, 323. // Обикн. за животни – като изразява страх, болка, в израз на страх, болка; жално, жаловито, жалостно, жалостиво. Бедното животно се заклати и като жаловно изрева, падна въз крайпътната трева. А. Разцветников, ОНН, 51.