ЖАЛÒН м. 1. Техн. Прав прът, боядисан разноцветно (обикн. в бяло и червено), който се забива в земята за установяване посоката при земемерни работи и при нивелиране на местности; веха1. Слязохме от камиона, нарамихме жалони, колчета, лопати, триноги – право на последната вчерашна точка. Д. Цончев, ЧС, 24. Едва когато планоснимачите забиха жалоните си и започнаха да набелязват линията на пътя, Илка разбра какво е решил да прави кметът. К. Калчев, ПЖ, 221. Първо дойде Ангел разсилният и домъкна един сноп шарени жалони. Земемерите дойдоха чак вечерта. Л. Михайлова, Ж, 82-83. Пристигнаха някакви момчета с кожени якета. Носеха жалони и теодолити. След тях заръмжаха булдозери, скрепери и тежки тромави машини за асфалтиране на пътища. Ив. Остриков, СБ, 7-8.
2. Прен. Книж. Нещо, което служи за ориентир, определя цел, направление, насока на действие за постигане на нещо. Тия думи, написани подсъзнателно, бяха жалоните на неговия живот. Ал. Гетман и др., СБ, 16. Надявам се този проект да бъде успешно реализиран и да се превърне в жалон на бъдещото двустранно икономическо сътрудничество. Кеш, 2001, бр. 6, 24.
– Фр. jalon.