ЖА̀ЛОСТ, -ттà, мн. -и, ж. Обикн. ед. 1. Чувство на скръб, мъка; жал, тъга. На път към дома Кольо усещаше остра жалост – искаше му се да се разплаче, толкова силно бе потресена душата му. Ем. Станев, ИК I и II, 332. В един гроб заровиха Магда и Ягодин. Дори каменни сърца се покъртиха от жалост. Елин Пелин, Съч. I, 72. Хубава си, моя горо, / меришеш на младост, / но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост. Л. Каравелов, Съч. I, 127. – Уви! извика той, няма вече татка, ни чича, ни сестра ми! Аз само останах жив да ся мъча, като си припомням преминалите жалости на цялата наша фамилия! В. Друмев, НФ, 110.
2. Чувство на съжаление към някого или нещо; състрадание, съчувствие, жал. Докторът я погледна и за пръв път в неговия живот душата му се напълни с жалост. Елин Пелин, Съч. II, 177. Тя изобщо не се бе развълнувала достатъчно от смъртта на баща си и прие новината поразена, но без скръбта, която трябваше да изпита. Дори когато остана сама и се разплака, тя направи това всъщност от жалост към себе си. Д. Димов, Т, 307. Те пристъпиха смутени към болния. И двамата искаха да му кажат нещо окуражително и утешително, но мъката и жалостта беше притиснала и сковала езиците им. Г. Караславов, ОХ II, 123-124. И реве оная баба Мария Полупкова, така реве, с такъв порив, та сърцето да ти се скъса от жалости и от милости. Й. Вълчев, РЗ, 137.
3. Остар. Траур. Тоя велик човек издъхна на връст 84 год. и три месеци. Конгресът заповяда народен траур (жалост) от един месец. У, 1871, бр. 1, 183.
◊ За жалост и (остар.) на жалост. Само като вмет. израз. За означаване, че трябва да се съжалява за нещо; за съжаление. За жалост, тия зелени, плодородни и прекрасни краища природата ги е лишила от един най-ценен дар: липсва вода. Ив. Вазов, Съч. ХII, 114. Наистина, виждаше се почти на всяка стъпка, че ожулените дядо Кольови ръце са се мъчили доста, за да я [воденицата] запазят от срутване, но всичко това, за жалост, малко е помогнало. М. Георгиев, Избр. разк., 162. Сега би било най-красное время за жатва на евангелически мисионари, само да додат в България. На жалост, пак еще протестански мисионари не ся тако нарядили. БД, 1857, бр. 5, 17.
◊ Става / стане кокоша жалост. Диал. Ирон. Настъпва, настава дребна, незначителна скръб, мъка.