ЖАЛОСТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Жалостив, състрадателен. Майка плаче, ти не плачеш, бре девойко! / Не си била жалостивна, бре девойко! Нар. пес., СбВЧ, 97. Жалба чете царя Александър, / жалба чете, дребни сълзи рони: / като му е сърце жалостивно, / как да прати войска да изгине; / да не прати – българско загива... Нар. пес., Ив. Качулев, БНПР, 39.