ЖА̀ЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил. 1. Който буди съжаление, състрадание; нещастен, окаян, клет, злочест. След малко врата се отвори полека и вътре се вмъкна тихо, страхливо една жена, бедно, жалко, окълцано същество. Елин Пелин, Съч. II, 174. Какъвто беше дребен Кузо, и сега, като накуцваше, изглеждаше още по-жалък. Д. Талев, И, 370. Като ги видяха, хората откъснаха от гърдите си едно „А-а-а!“, толкова жалки им се видяха мъчениците. Слаби, изтощени, жълти, наметнати с бели дрипи. С. Северняк, ОНК, 23. На заранта – прегърбена и жалка – / с отрязани коси, с подпухнали очи – / прегърна ме и каза: „Припечелих малко. / Вземи парите, сине и учи“. П. Матев, Худ. С I, 309. // Свойствен на човек, който буди съжаление, състрадание; страдалчески. Той винаги стои там. Дрипав, с нещастно, жалко, оглупяло от глад лице. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 47. Безбройните бръчки на лицето му чертаят болезнено и искрено страдание, цялата му фигура като че още повече се смалява, безпомощна и жалка. Й. Йовков, Разк. I, 59. Жената дълго се двоуми над него, но после, покъртена от жалкия му и писклив глас, отърча в махалата и доведе със себе си една едрогърда комшийка. Кр. Велков, СБ, 33.
2. Който буди презрение, отвращение; презрян. Той се беше слял с образа на Вазовия герой, беше станал дързък в своите дребни службогонски амбиции, жалък и смешен в своите мечти за бъдещо обществено положение и благополучие. Г. Караславов, СИ, 52. Сега, в сравнение със смелия младеж, който се бе държал пред съда така достойно и гордо, Спиро му се виждаше просто жалък. „Но защо е такъв ..“ – питаше се той, като гледаше как Спиро се свива и преглъща от страх, с какво раболепие гледа военните съдии в очите. Д. Ангелов, ЖС, 149. – Разбирате ли – и в тази минута аз се чувствах тъй малък, тъй жалък, тъй безмерно нещастен, че бях готов да заридая от мъка. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. Кажи ми, жалко ти творенье, / как се покачи тъй високо? / – С пълзене! – / извика / рогатата гадинка. Ст. Михайловски, NV, 71.
3. Мизерен, незначителен, нищожен, невзрачен. Може би за последен път гледа малката електрическа лампичка, която светеше само с една мъничка жичка и изпущаше жалка, скъперническа светлина. Г. Караславов, Т, 97. Къщата изглеждаше в тъмнината още по-малка и жалка, сякаш сломена от тежестта на годините. Тя напомняше повече унижения и нещастия, отколкото радости. Ем. Станев, ИК I и II, 226. Живееше като несретник, а жалките суми, припечелвани оттук-оттам, бяха единственият му източник за прехрана. Б. Райнов, ТП, 185. Неволята го нудеше да пори с рало гърдите на майка България, за да поддържа бабичката си и своето бедно, жалко съществувание. Ал. Константинов, Съч., 281.