ЖАНДА̀Р, мн. -и и (пренебр.) -я̀, м. Остар., сега простонар. Униформен полицай; жандарм, жандарин, жандармин. Тя [„Кървавата книга“] е и протест на всеки гражданин на Гърция, на всеки демократ и ратник за свободата, готов да пролее кръвта си за своите идеали, безразлично къде и по какви пътища – с присъда от углавен или военен съд, от ръката на платен убиец или престъпен жандар. ККОА, 10.
– Друга форма: джандàр.