ЖАНДА̀РМ м. 1. Остар. Книж. Униформен полицай; жандар, жандарин, жандармин. Един ден селото настръхна от лоша вест: отсреща, в селото, гдето живееше Милен, дошли жандарми, били, изтезавали, след туй вързали мъжете и ги откарали навътре. Й. Йовков, ЖС, 128. – Ще отидете да я придумате с добром да се върне. Не ще ли – с жандарм ще я докарам. В. Геновска, СГ, 214. Князът се принуди да направи една голяма отстъпка: съгласи се, щото пешите жандарми да се извадят от драгунския корпус. С. Радев, ССБ I, 359. Шайкаджиите ги нападнаха в участъка, а жандармите от страх се скриха в стаите си и никаква помощ не дадоха на битите. С, 1894, бр. 1512, 4.
2. Прен. Книж. Обикн. ед. Политическа организация, държава или др., които налагат волята си по насилствен начин, с използване на военна сила.
◊ Световен жандарм. Книж. Държава, която налага своята воля и интереси, като използва военна сила срещу други страни. Все по-често открито се задават въпросите, които преди бяха отминавани или премълчавани: „Има ли право Америка да играе ролята на световен жандарм?“. Кеш, 2003, бр. 33, 12.
– От фр. gendarme през рус. жандарм.