ЖАНДАРМЕРЍСТ м. Лице, което служи в жандармерия (в 1 и 2 знач.). Балканът беше блокиран. По заснежените му пътеки бяха плъзнали полицаи и жандармеристи. М. Яворски, ПОББ, 5. Из околията шетаха бандити – забягнали полицаи, окървавени офицери от старата армия, бивши жандармеристи. Всички те се прокрадваха към Балкана, стремяха се на юг, към гръцката и турската граница. Ем. Манов, Избр. пр II, 67. Жандармеристите, които охраняват дипломатическите мисии у нас, вече няма да са въоръжени. ДТ, 2000, бр. 40, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)