ЖА̀НРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Изк. Който се отнася до жанр (в 1 знач.). Ако хвърлим поглед върху жанровото деление на фолклора, ще видим, че то, най-общо казано, има по-друг характер в сравнение с жанровото разчленение на литературата. Б. Ничев, УЮР, 121. Напоследък Радичков написа редица произведения прекалено волни в жанрово отношение. Талантливото му перо сякаш е искало да демонстрира, че стои над всякакви там жанрови правила и закономерности. Ст. Каролев, СЛВ, 229. Чудил съм се, защо лирическата по рождение душа на Александър Миланов държи и в по-късните си стихосбирки на жанрови определения като сатира, хумор. Пл, 2001, кн. 11-12, 31. Жанрово богатство. Жанрови особености. Жанрови форми.
2. Който е на битова тема, с битов сюжет. Масовият танц е любимо развлечение на младежта. Понякога под звуците на музиката и песента се разиграват масови жанрови сцени, съпровождани с ритмични движения. Л. Мелнишки, С, 39. Той свърши в София рисувалното училище, общия курс и веднага направи своя изложба, с шестдесет жанрови картини. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 260, 1. Тази чисто жанрова сцена е единствена не само в нашата, но изобщо в цялата монументална живопис от Средновековието. Ст. Михайлов, БС, 212.