ЖАРА̀ВЍНА ж. Диал. 1. Жарава; жаравиня, жаровина. Разпалили голям огън, теглили ножа на едно шиле, почнали вече да препичат шишовете на жаравината. О. Василев, ЖБ, 10. Една тънка нишка ни свързва през целия ни живот с първото огнище, с черното дъно на котлето, клекнало над пламъците, с къкрещото гърне, затънало до глезени в жаравината. Й. Радичков, СР, 56. Хлапаците от своя страна се нахвърлиха към картофите и започнаха в надпревара да ги заравят в жаравината. П. Здравков, НД, 42.
2. Ситна жар, смесена с пепел; жаровина, спуза (Ст. Младенов, БТР).