ЖАРА̀ВИЦА ж. Диал. Умал. от жарава; жаравка, жарец. – Момче, донес ми в ръжена малко жарава, та тури тука в мангалче. – Ти какъв си човек, та по това време искаш да се грееш? – Донес малко жаравица. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 32.
– Друга форма: жерàвица.