ЖА̀РВАМ, -аш, несв.; жàрна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жàрнат, св., прех. 1. Жаря някого за кратко време, веднъж, изведнъж; парвам, опарвам. Ще полива крехките растения из лехите или ще чисти плевелите да не ги задушат, ще ги покрива с лесите да не ги жарне слънцето. РД, 1965, бр. 273, 2. Петър се понаведе към нея и дъхът му жарна бузата ѝ. И. Петров, НЛ, 16. Избуялите листа на копривата ме жарнаха силно. ● Обр. Герга мисли, мисли, потулила очи под правите вежди, па го жарна с блясъка им: – Може твоята Нешка лесно да се вълнува, ами ние не сме от тия. Ст. Даскалов, ЕС, 257.
2. Диал. Удрям, шибвам веднъж с пръчка. А пък на слабичкия и закачлив Михко, който понякога се опитваше и да му пречи, току ще подвикне: „Я се варди настрана, да те не жарна с тоягата по гърба!“. Ил. Волен, МДС, 193. жарвам се, жарна се страд. и възвр.