ЖА̀РНИК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Диал. Глинен или метален съд за разгаряне на въглища; мангал. През деня пред шатрите на богатите татари горяха големи огньове, а вечер слугите и робите събираха тлеещата жарава и я внасяха вътре в медни жарници. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 68-69. Широкият пръстен жарник беше пълен догоре с дъбова жар, наоколо се разнасяше приятна топлина, та младите мъже бяха разпасали коланите си. Д. Талев, С II, 269.