ЖА̀РНЍЦА ж. 1. Жарава (Ст. Младенов, БТР).
2. Индив. Суша. Разлюляла гъстите си клони, / думи горестни гората рони: / Самодива лани с тайна сила / млад овчарин беше запленила. / Хурки да ѝ прави, изпокърши / всичките ми той най-тънки върше. / Таз година хала пък жарница / извори изпи ми до сълзица. Н. Ракитин, Ст II, 120.