ЖАРÒВИНА ж. Диал. Жар, размесена с пепел; жаравина, жаравиня, спуза. „Бог да прости черка Магдалена – / снощи си е жива замръкнала, / отзаран е мрътва осъмнала!“ / Павел слага жежка жаровина, / а она си не шава, не мърда! Нар. пес., СбНУ XLIV, 260-261.