ЖАРТИÈРИ мн., ед. (рядко) жартиèр м. и жартиèра ж. 1. Ластични ленти със закопчалки, с които се прикачват чорапите, за да стоят изпънати по крака. Най-напред обуваше едни сребристолъскави чорапи, разглеждаше няколко минути ясночервените си жартиери, обуваше сини къси гащета и тънка фланелка. Г. Белев, КВА, 327. Той не бе глупав, но проявяваше наклонност да бродира възглавнички и да носи дълги копринени чорапи, които стигаха над коленете му и които опъваше с колан и дамски жартиери. Д. Димов, Т, 327. В светлината на следващата светкавица Христакиев видя оголеното ѝ бедро, тънкия строен крак с малко дебел глезен, токата на жартиера, която светна студено върху мургавата плът. Ем. Станев, ИК III и IV, 361.
2. Прен. Разг. Метални пръти върху покрива на тролейбус, чрез които се осъществява контакт за захранване от електрическата мрежа. Тролеите се движат със спуснати жартиери.
◊ Орден на жартиерата. 1. Висш рицарски орден на Англия и Обединеното кралство, най-старият съществуващ рицарски орден в света, учреден от крал Едуард ІІІ по време на Стогодишната война с патрон Свети Георги, в който се приемат членове и до днес. В хрониките и списъците на рицарите на Ордена на жартиерата се споменавал някой си дон Жуан Тенорио, придворен на кастилския крал Педро Жестоки (XIV век). Ж. Купенова, СЛ (превод), 229. 2. Почетен отличителен знак на името на този орден. За постиженията си на Берлинския конгрес Дизраели получава Ордена на жартиерата. А. Пантев и др., ИНВ, 302.
– Фр. jarretière.