ЖА̀РЪК, -рка, -рко, мн. -рки, прил. 1. Който излъчва силна топлина; много горещ. Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяни! Елин Пелин, Съч. I, 160. Спасението от жаркото южно слънце е в морския вятър, плажа и дебелите сенки. Ив. Мирски, ПДЗ, 163. Група стопани поеха пътя към бялото селце, светнало в лъчите на жаркото обедно слънце. А. Гуляшки, СВ, 9. Нажежена от жаркото слънце, / като огън ме пари земята. Е. Багряна, ЗМ, 57. // Който е силно нагрят. Ситното звънене на близка камбана се разсипа в жаркия въздух. Ст. Загорчинов, ЛСС, 92. Серпентините на асфалтовите шосета свързват хладните височини на крайбрежието с жарките пясъци на плажа и пищните тераси над морето. Ив. Мирски, ПДЗ, 38.
2. За време – през който е много горещо. Слънцето вече се наклоняваше към зъберите на сините върхове, но юнският задух още тежеше над полето. Жаркият ден обливаше в пот приведените гърбове на жетварите. Х. Русев, ПС, 137. Глъхне широкото поле под безстрастното августовско небе. Прегазило го е вече жарко лято и грозна картина е оставил след себе си селяшкият труд. Елин Пелин, Съч. I, 154. На изток беше започнало да светлее, небето се откройваше ослепително ясно и чисто и подсказваше жарък летен ден. Д. Ангелов, ЖС, 310. Ясната видимост и чистото небе предвещаваха задушен, жарък ден, ала соковете на полето бяха пресъхнали. А. Наковски, МПП, 93.
3. Прен. Който е изпълнен с дълбоки, силни чувства; страстен, пламенен, горещ, огнен. – Радомире, ти?! – възкликна девойката, простря ръце към него. Чувствуваше върху лицето си горещия му дъх, чуваше трескавия му шепот в ушите си, без да разбира жарките му слова. М. Смилова, ДСВ, 62. Момчетата хвърляха жарки погледи, но също се държаха сериозно. Н. Стефанова, РП, 108. И отново екват жарки призиви за любов към майка България и пак гръмва победоносното българско „ура“ и над притихналия двор отново еква: „Напред, напред, за славата на бойното поле.“ К. Странджев, ЖБ, 79.
4. Прен. Остар. Който е способен на силни преживявания, на изява на силни чувства; горещ. „Ташкапия“! Тук през пролетта на 1876 година турската полиция задържа и инквизира всички онези жарки българи, които бяха тръгнали към априлската сватба на България. К. Странджев, ЖБ, 143. Целта на тези жарки патриоти заедно с андартите е изключително да гонят що е българско и да разсейват страх и трепет между македонските българи. М, 1883, бр. 508, 4.
5. Остар. Поет. Напрегнат, усилен. – И може би сте чули, че през последните две години безимотните селяни се обединиха и по цялата страна имаше жарки вълнения. Л. Стефанова, ВМД, 59. Очаквам всеки момент да получа височайше нареждане да замина с поверените ми части към най-жаркия огън [на сраженията]. Д. Яръмов, БП, 142. Но други алчни, след борбата жарка, / за плячка си раззинаха устата. Ем. Попдимитров, СР, 155.
6. Рядко. Който има огнен цвят. По заляната с жарка светлина алея идеше офицер с лачени ботуши и с бяло чехло на фуражката. Ем. Станев, ИК I и II, 105.
◊ Жарки страни. Остар. Геогр. Горещи страни. В жарките страни обнаруживало се е винаги направление преимуществено созерцателно и фантастическо, защото човек, като е обезпечен от природата в първите си потребности, пренася се с мислите си в областта на чудесното. Ч, 1872, бр. 13, 633.